Ден 46: В шоколада се крие решение

Малките неща влияят много на качеството на работата в Германия, понякога дори стига малко шоколад.

Не харесвам съботите. Това винаги означава: Тълпи от хора и навалица пред нашия прозорец, защото там се срещат няколко семейства и прекарват време заедно или тренират заедно спорт. Хубаво е, когато видя родителите и техните четири деца. Но тяхното присъствие притеснява изключително много съседското куче Рой, което всъщност по принцип е спокойно, но може да лае като лъв. Няма нужда въобще да ви обяснявам, как това влияе на госпожа Мари! И на мен!

Ахх! Кучето лае, госпожа Мари тропа и най-малкия от семейството звъни на вратата- съседсткото момче Стефан. Когато му отворих, той каза: „Иванка, донесох ти орехи за закуска“ (Той е на три години и половина и досега не бях виждала нещо толкова умно и сладко като него). Тогава той разпиля една шепа орехи на земята, взимам ги и той казва: „Добър аретит!“ Но не тръгва, а чака и чака... Стефан чакаше, да му дам шоколад, защото майка му не му купувала. Няколко пъти вече съм му давала шоколад, без да знам това. Затова му казах: „Добре Стефан, НО- първо ще се позабавляваш малко с госпожа Мари и ще се грижиш, тя да е доволна. И трябва да обещаеш, че няма да разкажеш нищо на майка си за шоколада“ 😊 Тогава настъпи отново спокойствие. Тропането престана. И също и лаенето. Всичко си продължи отново в мир и спокойствие.

И позволете ми още да кажа, че шоколадът не е полезен! 😊