Ден 21: Моят типичен ден

Как изглежда един работен ден на една типична медицинска сестра в сътрудничество с Linara FairCare и описание на позицията?

На мен бързо ми стана ясно, че най-важното за хората на възраст е, да не им се нарушава рутината. Няма гаранция също така, че ще прекарате деня без голям стрес, но да кажем, че шансовете драстично се увеличават. Моята възрастна дама, госпожа Мари, страда от деменция. Имах напълно погрешна представа за тази болест, защото аз приемах, че те забравят. Дементната болест (имам предвид тежка деменция) не контролира техните екстремности, те усещат всички психически потребности в леглото и не знаят, че ги извършват. Имат моменти на яснота – когато могат да си говорят с вас. Понякога са и много неспокойни или дори агресивни. Госпожа Мари е също почти сляпа, но тя може много добре да чува. Можете да помислите за тази радост!

Събуждам се сутрин в 6 часа и отивам да бягам. Докато бягам, си повтарям моята мантра „можеш да се справиш“, „можеш да се справиш“, „можеш да се справиш“...

До 9 часа съм свободна. Госпожа Мари се събужда по това време. После й сменям пелената, правя сутришната хигиена- мия й зъбите, почиствам я с влажна кърпа, доколкото е възможно и след това тя става, ако иска. Много е важно, да убедиш един дементен човек, дори да стане. Човек трябва внимателно да подхожда , защото насила няма никакъв шанс, тя да се раздвижи.

Тя закусва на масата. Трябва да съм с нея и да я следя внимателно, защото някои пациенти са непредвидими. След като се нахрани, я слагам обратно в леглото и тогава тя често заспива, когато това не се случи, тропа с часове по рамката на леглото. През това време аз се грижа за прането (пера, сгъвам и гладя), което тя всеки ден има, все едно имам новородени близнаци... Готвя обяд, опитвам се всеки ден да приема супа... Храня я и чистя къщата... Когато мога, взимам инвалидната количка навън и тя заспива сладко, мисля заради свежия въздух.